караконджо

Речник на българския език

карако̀нджо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. карако̀нджовци, м. В народните вярвания — зъл дух, който плаши хората нощем и върлува главно от Коледа до Богоявление. Какво ходиш като караконджо цяла нощ.

Грешни изписвания (7)

  • караконджу
  • каръконджо
  • каръконджу
  • къраконджо
  • къраконджу
  • къръконджо
  • къръконджу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ра-кон-джо
непълен член ка-ра-кон-джо-то
пълен член ка-ра-кон-джо-то
мн.ч. ка-ра-кон-джов-ци
членувано ка-ра-кон-джов-ци-те
бройна форма ка-ра-кон-джов-ци
звателна форма ка-ра-кон-джо