канцелария

Речник на българския език

канцела̀рия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. канцела̀рии, ж.
1. Служба в учреждение, която се занимава с административна работа.
2. Помещението на такава служба.

Грешни изписвания (23)

  • канцелареа
  • канцелареъ
  • канцеларея
  • канцелариа
  • канцелариъ
  • канцилареа
  • канцилареъ
  • канциларея
  • канцилариа
  • канцилариъ
  • канцилария
  • кънцелареа
  • кънцелареъ
  • кънцеларея
  • кънцелариа
  • кънцелариъ
  • кънцелария
  • кънцилареа
  • кънцилареъ
  • кънциларея
  • кънцилариа
  • кънцилариъ
  • кънцилария

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-це-ла-рия
членувано кан-це-ла-ри-я-та
мн.ч. кан-це-ла-рии
членувано кан-це-ла-ри-и-те
звателна форма