канапенце

Речник на българския език

канапенце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-на-пен-це
членувано ка-на-пен-це-то
мн.ч. ка-на-пен-ца
членувано ка-на-пен-ца-та