казачок

Речник на българския език

казачо̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Руски народен танц с бързо темпо и много подскоци. Играя казачок.

Грешни изписвания (3)

  • казъчок
  • къзачок
  • къзъчок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-за-чок
непълен член ка-за-чо-ка
пълен член ка-за-чо-кът
мн.ч. ка-за-чо-ци
членувано ка-за-чо-ци-те
бройна форма ка-за-чо-ка
звателна форма