историк

Речник на българския език

исторѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. исторѝци, м. Специалист по история.

Грешни изписвания (3)

  • есторик
  • естурик
  • истурик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ис-то-рик
непълен член ис-то-ри-ка
пълен член ис-то-ри-кът
мн.ч. ис-то-ри-ци
членувано ис-то-ри-ци-те
бройна форма ис-то-ри-ка
звателна форма