интелигент

Речник на българския език

интелигѐнт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. интелигѐнти, м. Човек, който прина xe "èíòåëåêòóˆëêà" длежи към интелигенцията.

Грешни изписвания (7)

  • ентелегент
  • ентелигент
  • ентилегент
  • ентилигент
  • интелегент
  • интилегент
  • интилигент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-те-ли-гент
непълен член ин-те-ли-ген-та
пълен член ин-те-ли-ген-тът
мн.ч. ин-те-ли-ген-ти
членувано ин-те-ли-ген-ти-те
бройна форма ин-те-ли-ген-ти
звателна форма ин-те-ли-ген-те