инструктор

Речник на българския език

инстру̀ктор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. инстру̀ктори, м. Длъжностно лице, което дава инструкция или извършва обучение в някаква дейност. За първи път шофирам без инструктор.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • енструктор
  • енструктур
  • инструктур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-т-рук-тор
непълен член ин-с-т-рук-то-ра
пълен член ин-с-т-рук-то-рът
мн.ч. ин-с-т-рук-то-ри
членувано ин-с-т-рук-то-ри-те
бройна форма ин-с-т-рук-то-ри
звателна форма ин-с-т-рук-то-ре