инок

Речник на българския език

ино̀к — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ино̀ци, м. Монах, калугер.

Грешни изписвания (1)

  • енок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. инок
непълен член ино-ка
пълен член ино-кът
мн.ч. ино-ци
членувано ино-ци-те
бройна форма ино-ка
звателна форма —

Връзки