индикативен

Речник на българския език

индикатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • ендекативен
  • ендекативин
  • ендекътивен
  • ендекътивин
  • ендикативен
  • ендикативин
  • ендикътивен
  • ендикътивин
  • индекативен
  • индекативин
  • индекътивен
  • индекътивин
  • индикативин
  • индикътивен
  • индикътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-ди-ка-ти-вен
непълен член ин-ди-ка-тив-ния
пълен член ин-ди-ка-тив-ни-ят
ж. р. ин-ди-ка-тив-на
членувано ин-ди-ка-тив-на-та
ср. р. ин-ди-ка-тив-но
членувано ин-ди-ка-тив-но-то
мн. ч. ин-ди-ка-тив-ни
членувано ин-ди-ка-тив-ни-те