именце

Речник на българския език

именце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. имен-це
членувано имен-це-то
мн.ч. имен-ца
членувано имен-ца-та