именувам

Речник на българския език

имену̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

имену̀ваш, несв.
Наричам по име, назовавам. Именуват го Слав Търтъра. Това аз го именувам инат.
именувам се. Наричам се, казвам се.

Грешни изписвания (8)

  • именовам
  • именувъм
  • иминувам
  • иминувъм
  • еменувам
  • еменувъм
  • еминувам
  • еминувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице име-ну-вам име-ну-ва-ме
2 лице име-ну-ваш име-ну-ва-те
3 лице име-ну-ва име-ну-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице име-ну-вах име-ну-вах-ме
2 лице име-ну-ва име-ну-вах-те
3 лице име-ну-ва име-ну-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице име-ну-вах име-ну-вах-ме
2 лице име-ну-ва-ше име-ну-вах-те
3 лице име-ну-ва-ше име-ну-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице именувал съм именувала съм именувало съм именували сме
2 лице именувал си именувала си именувало си именували сте
3 лице именувал е именувала е именувало е именували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях именувал бях именувала бях именувало бяхме именували
2 лице беше именувал беше именувала беше именувало бяхте именували
3 лице беше именувал беше именувала беше именувало бяха именували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще именувам ще именуваме
2 лице ще именуваш ще именувате
3 лице ще именува ще именуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм именувал ще съм именувала ще съм именувало ще сме именували
2 лице ще си именувал ще си именувала ще си именувало ще сте именували
3 лице ще е именувал ще е именувала ще е именувало ще са именували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да именувам щяхме да именуваме
2 лице щеше да именуваш щяхте да именувате
3 лице щеше да именува щяха да именуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм именувал щях да съм именувала щях да съм именувало щяхме да сме именували
2 лице щеше да си именувал щеше да си именувала щеше да си именувало щяхте да сте именували
3 лице щеше да е именувал щеше да е именувала щеше да е именувало щяха да са именували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице именувал съм именувала съм именувало съм именували сме
2 лице именувал си именувала си именувало си именували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице именувал съм именувала съм именувало съм именували сме
2 лице именувал си именувала си именувало си именували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм именувал била съм именувала било съм именувало били сме именували
2 лице бил си именувал била си именувала било си именувало били сте именували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да именувам щяла съм да именувам щяло съм да именувам щели сме да именуваме
2 лице щял си да именуваш щяла си да именуваш щяло си да именуваш щели сте да именувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм именувал щяла съм да съм именувала щяло съм да съм именувало щели сме да сме именували
2 лице щял си да си именувал щяла си да си именувала щяло си да си именувало щели сте да сте именували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих именувал бих именувала бих именувало бихме именували
2 лице би именувал би именувала би именувало бихте именували
3 лице би именувал би именувала би именувало биха именували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
име-ну-вай име-ну-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род име-ну-ван
непълен член име-ну-ва-ния
пълен член име-ну-ва-ни-ят
женски род име-ну-ва-на
членувано име-ну-ва-на-та
среден род име-ну-ва-но
членувано име-ну-ва-но-то
множествено число име-ну-ва-ни
членувано име-ну-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род име-ну-вал
непълен член име-ну-ва-лия
пълен член име-ну-ва-ли-ят
женски род име-ну-ва-ла
членувано име-ну-ва-ла-та
среден род име-ну-ва-ло
членувано име-ну-ва-ло-то
множествено число име-ну-ва-ли
членувано име-ну-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род име-ну-вал
женски род име-ну-ва-ла
среден род име-ну-ва-ло
множествено число име-ну-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род име-ну-ващ
непълен член име-ну-ва-щия
пълен член име-ну-ва-щи-ят
женски род име-ну-ва-ща
членувано име-ну-ва-ща-та
среден род име-ну-ва-що
членувано име-ну-ва-що-то
множествено число име-ну-ва-щи
членувано име-ну-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

име-ну-вай-ки