изшумявам

Речник на българския език

изшумявам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изшумъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-шу-мя-вам из-шу-мя-ва-ме
2 лице из-шу-мя-ваш из-шу-мя-ва-те
3 лице из-шу-мя-ва из-шу-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-шу-мя-вах из-шу-мя-вах-ме
2 лице из-шу-мя-ва из-шу-мя-вах-те
3 лице из-шу-мя-ва из-шу-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-шу-мя-вах из-шу-мя-вах-ме
2 лице из-шу-мя-ва-ше из-шу-мя-вах-те
3 лице из-шу-мя-ва-ше из-шу-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изшумявал съм изшумявала съм изшумявало съм изшумявали сме
2 лице изшумявал си изшумявала си изшумявало си изшумявали сте
3 лице изшумявал е изшумявала е изшумявало е изшумявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изшумявал бях изшумявала бях изшумявало бяхме изшумявали
2 лице беше изшумявал беше изшумявала беше изшумявало бяхте изшумявали
3 лице беше изшумявал беше изшумявала беше изшумявало бяха изшумявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изшумявам ще изшумяваме
2 лице ще изшумяваш ще изшумявате
3 лице ще изшумява ще изшумяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изшумявал ще съм изшумявала ще съм изшумявало ще сме изшумявали
2 лице ще си изшумявал ще си изшумявала ще си изшумявало ще сте изшумявали
3 лице ще е изшумявал ще е изшумявала ще е изшумявало ще са изшумявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изшумявам щяхме да изшумяваме
2 лице щеше да изшумяваш щяхте да изшумявате
3 лице щеше да изшумява щяха да изшумяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изшумявал щях да съм изшумявала щях да съм изшумявало щяхме да сме изшумявали
2 лице щеше да си изшумявал щеше да си изшумявала щеше да си изшумявало щяхте да сте изшумявали
3 лице щеше да е изшумявал щеше да е изшумявала щеше да е изшумявало щяха да са изшумявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изшумявал съм изшумявала съм изшумявало съм изшумявали сме
2 лице изшумявал си изшумявала си изшумявало си изшумявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изшумявал съм изшумявала съм изшумявало съм изшумявали сме
2 лице изшумявал си изшумявала си изшумявало си изшумявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изшумявал била съм изшумявала било съм изшумявало били сме изшумявали
2 лице бил си изшумявал била си изшумявала било си изшумявало били сте изшумявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изшумявам щяла съм да изшумявам щяло съм да изшумявам щели сме да изшумяваме
2 лице щял си да изшумяваш щяла си да изшумяваш щяло си да изшумяваш щели сте да изшумявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изшумявал щяла съм да съм изшумявала щяло съм да съм изшумявало щели сме да сме изшумявали
2 лице щял си да си изшумявал щяла си да си изшумявала щяло си да си изшумявало щели сте да сте изшумявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изшумявал бих изшумявала бих изшумявало бихме изшумявали
2 лице би изшумявал би изшумявала би изшумявало бихте изшумявали
3 лице би изшумявал би изшумявала би изшумявало биха изшумявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-шу-мя-вай из-шу-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-шу-мя-вал
непълен член из-шу-мя-ва-лия
пълен член из-шу-мя-ва-ли-ят
женски род из-шу-мя-ва-ла
членувано из-шу-мя-ва-ла-та
среден род из-шу-мя-ва-ло
членувано из-шу-мя-ва-ло-то
множествено число из-шу-мя-ва-ли
членувано из-шу-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-шу-мя-вал
женски род из-шу-мя-ва-ла
среден род из-шу-мя-ва-ло
множествено число из-шу-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-шу-мя-ващ
непълен член из-шу-мя-ва-щия
пълен член из-шу-мя-ва-щи-ят
женски род из-шу-мя-ва-ща
членувано из-шу-мя-ва-ща-та
среден род из-шу-мя-ва-що
членувано из-шу-мя-ва-що-то
множествено число из-шу-мя-ва-щи
членувано из-шу-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-шу-мя-вай-ки