изшумявали

Речник на българския език

1. изшумявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изшумявали е производна форма на изшумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изшумявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изшумявали е производна форма на изшумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изшумявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изшумявали е производна форма на изшумявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изшумявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изшумявали е производна форма на изшумявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).