изчовърквам

Речник на българския език

изчовъ̀рквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езчовърквам
  • езчовърквъм
  • езчувърквам
  • езчувърквъм
  • изчовърквъм
  • изчувърквам
  • изчувърквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-чо-вър-к-вам из-чо-вър-к-ва-ме
2 лице из-чо-вър-к-ваш из-чо-вър-к-ва-те
3 лице из-чо-вър-к-ва из-чо-вър-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-чо-вър-к-вах из-чо-вър-к-вах-ме
2 лице из-чо-вър-к-ва из-чо-вър-к-вах-те
3 лице из-чо-вър-к-ва из-чо-вър-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-чо-вър-к-вах из-чо-вър-к-вах-ме
2 лице из-чо-вър-к-ва-ше из-чо-вър-к-вах-те
3 лице из-чо-вър-к-ва-ше из-чо-вър-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчовърквал съм изчовърквала съм изчовърквало съм изчовърквали сме
2 лице изчовърквал си изчовърквала си изчовърквало си изчовърквали сте
3 лице изчовърквал е изчовърквала е изчовърквало е изчовърквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изчовърквал бях изчовърквала бях изчовърквало бяхме изчовърквали
2 лице беше изчовърквал беше изчовърквала беше изчовърквало бяхте изчовърквали
3 лице беше изчовърквал беше изчовърквала беше изчовърквало бяха изчовърквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изчовърквам ще изчовъркваме
2 лице ще изчовъркваш ще изчовърквате
3 лице ще изчовърква ще изчовъркват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изчовърквал ще съм изчовърквала ще съм изчовърквало ще сме изчовърквали
2 лице ще си изчовърквал ще си изчовърквала ще си изчовърквало ще сте изчовърквали
3 лице ще е изчовърквал ще е изчовърквала ще е изчовърквало ще са изчовърквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изчовърквам щяхме да изчовъркваме
2 лице щеше да изчовъркваш щяхте да изчовърквате
3 лице щеше да изчовърква щяха да изчовъркват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изчовърквал щях да съм изчовърквала щях да съм изчовърквало щяхме да сме изчовърквали
2 лице щеше да си изчовърквал щеше да си изчовърквала щеше да си изчовърквало щяхте да сте изчовърквали
3 лице щеше да е изчовърквал щеше да е изчовърквала щеше да е изчовърквало щяха да са изчовърквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчовърквал съм изчовърквала съм изчовърквало съм изчовърквали сме
2 лице изчовърквал си изчовърквала си изчовърквало си изчовърквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчовърквал съм изчовърквала съм изчовърквало съм изчовърквали сме
2 лице изчовърквал си изчовърквала си изчовърквало си изчовърквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изчовърквал била съм изчовърквала било съм изчовърквало били сме изчовърквали
2 лице бил си изчовърквал била си изчовърквала било си изчовърквало били сте изчовърквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изчовърквам щяла съм да изчовърквам щяло съм да изчовърквам щели сме да изчовъркваме
2 лице щял си да изчовъркваш щяла си да изчовъркваш щяло си да изчовъркваш щели сте да изчовърквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изчовърквал щяла съм да съм изчовърквала щяло съм да съм изчовърквало щели сме да сме изчовърквали
2 лице щял си да си изчовърквал щяла си да си изчовърквала щяло си да си изчовърквало щели сте да сте изчовърквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изчовърквал бих изчовърквала бих изчовърквало бихме изчовърквали
2 лице би изчовърквал би изчовърквала би изчовърквало бихте изчовърквали
3 лице би изчовърквал би изчовърквала би изчовърквало биха изчовърквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-чо-вър-к-вай из-чо-вър-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-чо-вър-к-ван
непълен член из-чо-вър-к-ва-ния
пълен член из-чо-вър-к-ва-ни-ят
женски род из-чо-вър-к-ва-на
членувано из-чо-вър-к-ва-на-та
среден род из-чо-вър-к-ва-но
членувано из-чо-вър-к-ва-но-то
множествено число из-чо-вър-к-ва-ни
членувано из-чо-вър-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-чо-вър-к-вал
непълен член из-чо-вър-к-ва-лия
пълен член из-чо-вър-к-ва-ли-ят
женски род из-чо-вър-к-ва-ла
членувано из-чо-вър-к-ва-ла-та
среден род из-чо-вър-к-ва-ло
членувано из-чо-вър-к-ва-ло-то
множествено число из-чо-вър-к-ва-ли
членувано из-чо-вър-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-чо-вър-к-вал
женски род из-чо-вър-к-ва-ла
среден род из-чо-вър-к-ва-ло
множествено число из-чо-вър-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-чо-вър-к-ващ
непълен член из-чо-вър-к-ва-щия
пълен член из-чо-вър-к-ва-щи-ят
женски род из-чо-вър-к-ва-ща
членувано из-чо-вър-к-ва-ща-та
среден род из-чо-вър-к-ва-що
членувано из-чо-вър-к-ва-що-то
множествено число из-чо-вър-к-ва-щи
членувано из-чо-вър-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-чо-вър-к-вай-ки