изцеление

Речник на българския език

изцелѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Лекуване, премахване на болести или недостатъци, страсти. Намирам изцеление. Намерих изцеление на минералните бани. Намерих изцеление в работата.

Грешни изписвания (3)

  • езцеление
  • езциление
  • изциление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-це-ле-ние
членувано из-це-ле-ни-е-то
мн.ч. из-це-ле-ния
членувано из-це-ле-ни-я-та