изхортувам

Речник на българския език

изхортувам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-хор-ту-вам из-хор-ту-ва-ме
2 лице из-хор-ту-ваш из-хор-ту-ва-те
3 лице из-хор-ту-ва из-хор-ту-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-хор-ту-вах из-хор-ту-вах-ме
2 лице из-хор-ту-ва из-хор-ту-вах-те
3 лице из-хор-ту-ва из-хор-ту-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-хор-ту-вах из-хор-ту-вах-ме
2 лице из-хор-ту-ва-ше из-хор-ту-вах-те
3 лице из-хор-ту-ва-ше из-хор-ту-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхортувал съм изхортувала съм изхортувало съм изхортували сме
2 лице изхортувал си изхортувала си изхортувало си изхортували сте
3 лице изхортувал е изхортувала е изхортувало е изхортували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхортувал бях изхортувала бях изхортувало бяхме изхортували
2 лице беше изхортувал беше изхортувала беше изхортувало бяхте изхортували
3 лице беше изхортувал беше изхортувала беше изхортувало бяха изхортували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изхортувам ще изхортуваме
2 лице ще изхортуваш ще изхортувате
3 лице ще изхортува ще изхортуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхортувал ще съм изхортувала ще съм изхортувало ще сме изхортували
2 лице ще си изхортувал ще си изхортувала ще си изхортувало ще сте изхортували
3 лице ще е изхортувал ще е изхортувала ще е изхортувало ще са изхортували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изхортувам щяхме да изхортуваме
2 лице щеше да изхортуваш щяхте да изхортувате
3 лице щеше да изхортува щяха да изхортуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхортувал щях да съм изхортувала щях да съм изхортувало щяхме да сме изхортували
2 лице щеше да си изхортувал щеше да си изхортувала щеше да си изхортувало щяхте да сте изхортували
3 лице щеше да е изхортувал щеше да е изхортувала щеше да е изхортувало щяха да са изхортували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхортувал съм изхортувала съм изхортувало съм изхортували сме
2 лице изхортувал си изхортувала си изхортувало си изхортували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхортувал съм изхортувала съм изхортувало съм изхортували сме
2 лице изхортувал си изхортувала си изхортувало си изхортували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхортувал била съм изхортувала било съм изхортувало били сме изхортували
2 лице бил си изхортувал била си изхортувала било си изхортувало били сте изхортували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхортувам щяла съм да изхортувам щяло съм да изхортувам щели сме да изхортуваме
2 лице щял си да изхортуваш щяла си да изхортуваш щяло си да изхортуваш щели сте да изхортувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхортувал щяла съм да съм изхортувала щяло съм да съм изхортувало щели сме да сме изхортували
2 лице щял си да си изхортувал щяла си да си изхортувала щяло си да си изхортувало щели сте да сте изхортували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхортувал бих изхортувала бих изхортувало бихме изхортували
2 лице би изхортувал би изхортувала би изхортувало бихте изхортували
3 лице би изхортувал би изхортувала би изхортувало биха изхортували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-хор-ту-вай из-хор-ту-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-хор-ту-вал
непълен член из-хор-ту-ва-лия
пълен член из-хор-ту-ва-ли-ят
женски род из-хор-ту-ва-ла
членувано из-хор-ту-ва-ла-та
среден род из-хор-ту-ва-ло
членувано из-хор-ту-ва-ло-то
множествено число из-хор-ту-ва-ли
членувано из-хор-ту-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-хор-ту-вал
женски род из-хор-ту-ва-ла
среден род из-хор-ту-ва-ло
множествено число из-хор-ту-ва-ли