изхортувал си

Речник на българския език

1. изхортувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхортувал си е производна форма на изхортувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изхортувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхортувал си е производна форма на изхортувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изхортувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхортувал си е производна форма на изхортувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).