изходящ

Речник на българския език

изходя̀щ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

изходя̀ща, изходя̀що, мн. изходя̀щи, прил.
1. Който служи за извеждане. Изходяща линия. Изходящи тръби.
2. Спец. В административното дело — който се отнася до документи, които излизат от някакво учреждение. Изходяща документация. Изходящ номер.

Грешни изписвания (7)

  • езходяшт
  • езходящ
  • езхудяшт
  • езхудящ
  • изходяшт
  • изхудяшт
  • изхудящ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-хо-дящ
непълен член из-хо-дя-щия
пълен член из-хо-дя-щи-ят
ж. р. из-хо-дя-ща
членувано из-хо-дя-ща-та
ср. р. из-хо-дя-що
членувано из-хо-дя-що-то
мн. ч. из-хо-дя-щи
членувано из-хо-дя-щи-те