изхайманявам

Речник на българския език

изхайманявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изхайманъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-хай-ма-ня-вам из-хай-ма-ня-ва-ме
2 лице из-хай-ма-ня-ваш из-хай-ма-ня-ва-те
3 лице из-хай-ма-ня-ва из-хай-ма-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-хай-ма-ня-вах из-хай-ма-ня-вах-ме
2 лице из-хай-ма-ня-ва из-хай-ма-ня-вах-те
3 лице из-хай-ма-ня-ва из-хай-ма-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-хай-ма-ня-вах из-хай-ма-ня-вах-ме
2 лице из-хай-ма-ня-ва-ше из-хай-ма-ня-вах-те
3 лице из-хай-ма-ня-ва-ше из-хай-ма-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайманявал съм изхайманявала съм изхайманявало съм изхайманявали сме
2 лице изхайманявал си изхайманявала си изхайманявало си изхайманявали сте
3 лице изхайманявал е изхайманявала е изхайманявало е изхайманявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхайманявал бях изхайманявала бях изхайманявало бяхме изхайманявали
2 лице беше изхайманявал беше изхайманявала беше изхайманявало бяхте изхайманявали
3 лице беше изхайманявал беше изхайманявала беше изхайманявало бяха изхайманявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изхайманявам ще изхайманяваме
2 лице ще изхайманяваш ще изхайманявате
3 лице ще изхайманява ще изхайманяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхайманявал ще съм изхайманявала ще съм изхайманявало ще сме изхайманявали
2 лице ще си изхайманявал ще си изхайманявала ще си изхайманявало ще сте изхайманявали
3 лице ще е изхайманявал ще е изхайманявала ще е изхайманявало ще са изхайманявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изхайманявам щяхме да изхайманяваме
2 лице щеше да изхайманяваш щяхте да изхайманявате
3 лице щеше да изхайманява щяха да изхайманяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхайманявал щях да съм изхайманявала щях да съм изхайманявало щяхме да сме изхайманявали
2 лице щеше да си изхайманявал щеше да си изхайманявала щеше да си изхайманявало щяхте да сте изхайманявали
3 лице щеше да е изхайманявал щеше да е изхайманявала щеше да е изхайманявало щяха да са изхайманявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайманявал съм изхайманявала съм изхайманявало съм изхайманявали сме
2 лице изхайманявал си изхайманявала си изхайманявало си изхайманявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайманявал съм изхайманявала съм изхайманявало съм изхайманявали сме
2 лице изхайманявал си изхайманявала си изхайманявало си изхайманявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхайманявал била съм изхайманявала било съм изхайманявало били сме изхайманявали
2 лице бил си изхайманявал била си изхайманявала било си изхайманявало били сте изхайманявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхайманявам щяла съм да изхайманявам щяло съм да изхайманявам щели сме да изхайманяваме
2 лице щял си да изхайманяваш щяла си да изхайманяваш щяло си да изхайманяваш щели сте да изхайманявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхайманявал щяла съм да съм изхайманявала щяло съм да съм изхайманявало щели сме да сме изхайманявали
2 лице щял си да си изхайманявал щяла си да си изхайманявала щяло си да си изхайманявало щели сте да сте изхайманявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхайманявал бих изхайманявала бих изхайманявало бихме изхайманявали
2 лице би изхайманявал би изхайманявала би изхайманявало бихте изхайманявали
3 лице би изхайманявал би изхайманявала би изхайманявало биха изхайманявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-хай-ма-ня-вай из-хай-ма-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-хай-ма-ня-ван
непълен член из-хай-ма-ня-ва-ния
пълен член из-хай-ма-ня-ва-ни-ят
женски род из-хай-ма-ня-ва-на
членувано из-хай-ма-ня-ва-на-та
среден род из-хай-ма-ня-ва-но
членувано из-хай-ма-ня-ва-но-то
множествено число из-хай-ма-ня-ва-ни
членувано из-хай-ма-ня-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-хай-ма-ня-вал
непълен член из-хай-ма-ня-ва-лия
пълен член из-хай-ма-ня-ва-ли-ят
женски род из-хай-ма-ня-ва-ла
членувано из-хай-ма-ня-ва-ла-та
среден род из-хай-ма-ня-ва-ло
членувано из-хай-ма-ня-ва-ло-то
множествено число из-хай-ма-ня-ва-ли
членувано из-хай-ма-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-хай-ма-ня-вал
женски род из-хай-ма-ня-ва-ла
среден род из-хай-ма-ня-ва-ло
множествено число из-хай-ма-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-хай-ма-ня-ващ
непълен член из-хай-ма-ня-ва-щия
пълен член из-хай-ма-ня-ва-щи-ят
женски род из-хай-ма-ня-ва-ща
членувано из-хай-ма-ня-ва-ща-та
среден род из-хай-ма-ня-ва-що
членувано из-хай-ма-ня-ва-що-то
множествено число из-хай-ма-ня-ва-щи
членувано из-хай-ма-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-хай-ма-ня-вай-ки