изхайманявал

Речник на българския език

1. изхайманявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайманявал е производна форма на изхайманявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайманявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайманявал е производна форма на изхайманявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхайманявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхайманявал е производна форма на изхайманявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхайманявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхайманявал е производна форма на изхайманявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).