изумителен

Речник на българския език

изумѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

изумѝтелна, изумѝтелно, мн. изумѝтелни, прил. Който предизвиква изумление, удивление. Купих си изумителен пръстен.

Грешни изписвания (15)

  • езомителен
  • езомителин
  • езомитилен
  • езомитилин
  • езумителен
  • езумителин
  • езумитилен
  • езумитилин
  • изомителен
  • изомителин
  • изомитилен
  • изомитилин
  • изумителин
  • изумитилен
  • изумитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. изу-ми-те-лен
непълен член изу-ми-тел-ния
пълен член изу-ми-тел-ни-ят
ж. р. изу-ми-тел-на
членувано изу-ми-тел-на-та
ср. р. изу-ми-тел-но
членувано изу-ми-тел-но-то
мн. ч. изу-ми-тел-ни
членувано изу-ми-тел-ни-те