изтощителен

Речник на българския език

изтощѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

изтощѝтелна, изтощѝтелно, мн. изтощѝтелни, прил. Който изтощава. Изтощителен труд. Изтощителен ден. Изтощителни войни.

Грешни изписвания (15)

  • изтощителин
  • изтощитилен
  • изтощитилин
  • изтущителен
  • изтущителин
  • изтущитилен
  • изтущитилин
  • истощителен
  • истощителин
  • истощитилен
  • истощитилин
  • истущителен
  • истущителин
  • истущитилен
  • истущитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-то-щи-те-лен
непълен член из-то-щи-тел-ния
пълен член из-то-щи-тел-ни-ят
ж. р. из-то-щи-тел-на
членувано из-то-щи-тел-на-та
ср. р. из-то-щи-тел-но
членувано из-то-щи-тел-но-то
мн. ч. из-то-щи-тел-ни
членувано из-то-щи-тел-ни-те