изстивам

Речник на българския език

изстѝвам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

изстѝваш, несв. и изстѝна, св.
1. Ставам студен. Супата изстина. Времето изстина. Ръцете ми изстинаха.
2. Простудявам се, настивам. Изстинах и сега кашлям. Много бързо изстивам.
3. Прен. Охладнявам, ставам безразличен към някого или към нещо. Изстина към нея. Изстинах към работата.
4. Прен. Смразявам се, замръзвам, обикн. от страх, ужас. Погледнала го и изстинала — той бил мъртъв.

Грешни изписвания (5)

  • естивам
  • естивъм
  • изстивъм
  • истивам
  • истивъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-сти-вам из-сти-ва-ме
2 лице из-сти-ваш из-сти-ва-те
3 лице из-сти-ва из-сти-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-сти-вах из-сти-вах-ме
2 лице из-сти-ва из-сти-вах-те
3 лице из-сти-ва из-сти-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-сти-вах из-сти-вах-ме
2 лице из-сти-ва-ше из-сти-вах-те
3 лице из-сти-ва-ше из-сти-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстивал съм изстивала съм изстивало съм изстивали сме
2 лице изстивал си изстивала си изстивало си изстивали сте
3 лице изстивал е изстивала е изстивало е изстивали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изстивал бях изстивала бях изстивало бяхме изстивали
2 лице беше изстивал беше изстивала беше изстивало бяхте изстивали
3 лице беше изстивал беше изстивала беше изстивало бяха изстивали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изстивам ще изстиваме
2 лице ще изстиваш ще изстивате
3 лице ще изстива ще изстиват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изстивал ще съм изстивала ще съм изстивало ще сме изстивали
2 лице ще си изстивал ще си изстивала ще си изстивало ще сте изстивали
3 лице ще е изстивал ще е изстивала ще е изстивало ще са изстивали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изстивам щяхме да изстиваме
2 лице щеше да изстиваш щяхте да изстивате
3 лице щеше да изстива щяха да изстиват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изстивал щях да съм изстивала щях да съм изстивало щяхме да сме изстивали
2 лице щеше да си изстивал щеше да си изстивала щеше да си изстивало щяхте да сте изстивали
3 лице щеше да е изстивал щеше да е изстивала щеше да е изстивало щяха да са изстивали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстивал съм изстивала съм изстивало съм изстивали сме
2 лице изстивал си изстивала си изстивало си изстивали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изстивал съм изстивала съм изстивало съм изстивали сме
2 лице изстивал си изстивала си изстивало си изстивали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изстивал била съм изстивала било съм изстивало били сме изстивали
2 лице бил си изстивал била си изстивала било си изстивало били сте изстивали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изстивам щяла съм да изстивам щяло съм да изстивам щели сме да изстиваме
2 лице щял си да изстиваш щяла си да изстиваш щяло си да изстиваш щели сте да изстивате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изстивал щяла съм да съм изстивала щяло съм да съм изстивало щели сме да сме изстивали
2 лице щял си да си изстивал щяла си да си изстивала щяло си да си изстивало щели сте да сте изстивали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изстивал бих изстивала бих изстивало бихме изстивали
2 лице би изстивал би изстивала би изстивало бихте изстивали
3 лице би изстивал би изстивала би изстивало биха изстивали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-сти-вай из-сти-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сти-вал
непълен член из-сти-ва-лия
пълен член из-сти-ва-ли-ят
женски род из-сти-ва-ла
членувано из-сти-ва-ла-та
среден род из-сти-ва-ло
членувано из-сти-ва-ло-то
множествено число из-сти-ва-ли
членувано из-сти-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сти-вал
женски род из-сти-ва-ла
среден род из-сти-ва-ло
множествено число из-сти-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сти-ващ
непълен член из-сти-ва-щия
пълен член из-сти-ва-щи-ят
женски род из-сти-ва-ща
членувано из-сти-ва-ща-та
среден род из-сти-ва-що
членувано из-сти-ва-що-то
множествено число из-сти-ва-щи
членувано из-сти-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-сти-вай-ки