изръбя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ръ-бя	из-ръ-бим
2 лице	из-ръ-биш	из-ръ-би-те
3 лице	из-ръ-би	из-ръ-бят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ръ-бих	из-ръ-бих-ме
2 лице	из-ръ-би	из-ръ-бих-те
3 лице	из-ръ-би	из-ръ-би-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ръ-бех	из-ръ-бех-ме
2 лице	из-ръ-бе-ше	из-ръ-бех-те
3 лице	из-ръ-бе-ше	из-ръ-бе-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изръбил съм	изръбила съм	изръбило съм	изръбили сме
2 лице	изръбил си	изръбила си	изръбило си	изръбили сте
3 лице	изръбил е	изръбила е	изръбило е	изръбили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изръбил	бях изръбила	бях изръбило	бяхме изръбили
2 лице	беше изръбил	беше изръбила	беше изръбило	бяхте изръбили
3 лице	беше изръбил	беше изръбила	беше изръбило	бяха изръбили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изръбя	ще изръбим
2 лице	ще изръбиш	ще изръбите
3 лице	ще изръби	ще изръбят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изръбил	ще съм изръбила	ще съм изръбило	ще сме изръбили
2 лице	ще си изръбил	ще си изръбила	ще си изръбило	ще сте изръбили
3 лице	ще е изръбил	ще е изръбила	ще е изръбило	ще са изръбили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изръбя	щяхме да изръбим
2 лице	щеше да изръбиш	щяхте да изръбите
3 лице	щеше да изръби	щяха да изръбят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изръбил	щях да съм изръбила	щях да съм изръбило	щяхме да сме изръбили
2 лице	щеше да си изръбил	щеше да си изръбила	щеше да си изръбило	щяхте да сте изръбили
3 лице	щеше да е изръбил	щеше да е изръбила	щеше да е изръбило	щяха да са изръбили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изръбел съм	изръбела съм	изръбело съм	изръбели сме
2 лице	изръбел си	изръбела си	изръбело си	изръбели сте
3 лице	из-ръ-бел изръбел е	из-ръ-бе-ла изръбела е	из-ръ-бе-ло изръбело е	из-ръ-бе-ли изръбели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изръбил съм	изръбила съм	изръбило съм	изръбили сме
2 лице	изръбил си	изръбила си	изръбило си	изръбили сте
3 лице	из-ръ-бил изръбил е	из-ръ-би-ла изръбила е	из-ръ-би-ло изръбило е	из-ръ-би-ли изръбили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изръбил	била съм изръбила	било съм изръбило	били сме изръбили
2 лице	бил си изръбил	била си изръбила	било си изръбило	били сте изръбили
3 лице	бил изръбил бил е изръбил	била изръбила била е изръбила	било изръбило било е изръбило	били изръбили били са изръбили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изръбя	щяла съм да изръбя	щяло съм да изръбя	щели сме да изръбим
2 лице	щял си да изръбиш	щяла си да изръбиш	щяло си да изръбиш	щели сте да изръбите
3 лице	щял да изръби щял е да изръби	щяла да изръби щяла е да изръби	щяло да изръби щяло е да изръби	щели да изръбят щели са да изръбят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изръбил	щяла съм да съм изръбила	щяло съм да съм изръбило	щели сме да сме изръбили
2 лице	щял си да си изръбил	щяла си да си изръбила	щяло си да си изръбило	щели сте да сте изръбили
3 лице	щял да е изръбил щял е да е изръбил	щяла да е изръбила щяла е да е изръбила	щяло да е изръбило щяло е да е изръбило	щели да са изръбили щели са да са изръбили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изръбил	бих изръбила	бих изръбило	бихме изръбили
2 лице	би изръбил	би изръбила	би изръбило	бихте изръбили
3 лице	би изръбил	би изръбила	би изръбило	биха изръбили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-ръ-би	из-ръ-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		из-ръ-бен
		непълен член	из-ръ-бе-ния
		пълен член	из-ръ-бе-ни-ят
	женски род		из-ръ-бе-на
		членувано	из-ръ-бе-на-та
	среден род		из-ръ-бе-но
		членувано	из-ръ-бе-но-то
множествено число			из-ръ-бе-ни
		членувано	из-ръ-бе-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-ръ-бил
		непълен член	из-ръ-би-лия
		пълен член	из-ръ-би-ли-ят
	женски род		из-ръ-би-ла
		членувано	из-ръ-би-ла-та
	среден род		из-ръ-би-ло
		членувано	из-ръ-би-ло-то
множествено число			из-ръ-би-ли
		членувано	из-ръ-би-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-ръ-бел
	женски род	из-ръ-бе-ла
	среден род	из-ръ-бе-ло
множествено число		из-ръ-бе-ли