бил съм изръбил

Речник на българския език

1. бил съм изръбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изръбил е производна форма на изръбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).