изпреваря

Речник на българския език

1. изпрева̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изпрева̀риш, мин. св. изпрева̀рих, мин. прич. изпрева̀рил, св.вж. изпреварвам.

Грешни изписвания (3)

  • изприваря
  • испреваря
  • исприваря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-ре-ва-ря из-п-ре-ва-рим
2 лице из-п-ре-ва-риш из-п-ре-ва-ри-те
3 лице из-п-ре-ва-ри из-п-ре-ва-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ре-ва-рих из-п-ре-ва-рих-ме
2 лице из-п-ре-ва-ри из-п-ре-ва-рих-те
3 лице из-п-ре-ва-ри из-п-ре-ва-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ре-ва-рех из-п-ре-ва-рех-ме
2 лице из-п-ре-ва-ре-ше из-п-ре-ва-рех-те
3 лице из-п-ре-ва-ре-ше из-п-ре-ва-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпреварил съм изпреварила съм изпреварило съм изпреварили сме
2 лице изпреварил си изпреварила си изпреварило си изпреварили сте
3 лице изпреварил е изпреварила е изпреварило е изпреварили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпреварил бях изпреварила бях изпреварило бяхме изпреварили
2 лице беше изпреварил беше изпреварила беше изпреварило бяхте изпреварили
3 лице беше изпреварил беше изпреварила беше изпреварило бяха изпреварили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпреваря ще изпреварим
2 лице ще изпревариш ще изпреварите
3 лице ще изпревари ще изпреварят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпреварил ще съм изпреварила ще съм изпреварило ще сме изпреварили
2 лице ще си изпреварил ще си изпреварила ще си изпреварило ще сте изпреварили
3 лице ще е изпреварил ще е изпреварила ще е изпреварило ще са изпреварили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпреваря щяхме да изпреварим
2 лице щеше да изпревариш щяхте да изпреварите
3 лице щеше да изпревари щяха да изпреварят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпреварил щях да съм изпреварила щях да съм изпреварило щяхме да сме изпреварили
2 лице щеше да си изпреварил щеше да си изпреварила щеше да си изпреварило щяхте да сте изпреварили
3 лице щеше да е изпреварил щеше да е изпреварила щеше да е изпреварило щяха да са изпреварили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпреварел съм изпреварела съм изпреварело съм изпреварели сме
2 лице изпреварел си изпреварела си изпреварело си изпреварели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпреварил съм изпреварила съм изпреварило съм изпреварили сме
2 лице изпреварил си изпреварила си изпреварило си изпреварили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпреварил била съм изпреварила било съм изпреварило били сме изпреварили
2 лице бил си изпреварил била си изпреварила било си изпреварило били сте изпреварили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпреваря щяла съм да изпреваря щяло съм да изпреваря щели сме да изпреварим
2 лице щял си да изпревариш щяла си да изпревариш щяло си да изпревариш щели сте да изпреварите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпреварил щяла съм да съм изпреварила щяло съм да съм изпреварило щели сме да сме изпреварили
2 лице щял си да си изпреварил щяла си да си изпреварила щяло си да си изпреварило щели сте да сте изпреварили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпреварил бих изпреварила бих изпреварило бихме изпреварили
2 лице би изпреварил би изпреварила би изпреварило бихте изпреварили
3 лице би изпреварил би изпреварила би изпреварило биха изпреварили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-ре-ва-ри из-п-ре-ва-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-п-ре-ва-рен
непълен член из-п-ре-ва-ре-ния
пълен член из-п-ре-ва-ре-ни-ят
женски род из-п-ре-ва-ре-на
членувано из-п-ре-ва-ре-на-та
среден род из-п-ре-ва-ре-но
членувано из-п-ре-ва-ре-но-то
множествено число из-п-ре-ва-ре-ни
членувано из-п-ре-ва-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ре-ва-рил
непълен член из-п-ре-ва-ри-лия
пълен член из-п-ре-ва-ри-ли-ят
женски род из-п-ре-ва-ри-ла
членувано из-п-ре-ва-ри-ла-та
среден род из-п-ре-ва-ри-ло
членувано из-п-ре-ва-ри-ло-то
множествено число из-п-ре-ва-ри-ли
членувано из-п-ре-ва-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ре-ва-рел
женски род из-п-ре-ва-ре-ла
среден род из-п-ре-ва-ре-ло
множествено число из-п-ре-ва-ре-ли

2. изпреваря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпреваря е производна форма на изпреварям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изпреваря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпреваря е производна форма на изпреварям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изпреваря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпреваря е производна форма на изпреварям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).