изпреварил

Речник на българския език

1. изпреварил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпреварил е производна форма на изпреваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпреварил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпреварил е производна форма на изпреваря (мин. деят. св. прич. м. р.).