изпращявам

Речник на българския език

изпращя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изпращявъм
  • изпръщявам
  • изпръщявъм
  • испращявам
  • испращявъм
  • испръщявам
  • испръщявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-ра-щя-вам из-п-ра-щя-ва-ме
2 лице из-п-ра-щя-ваш из-п-ра-щя-ва-те
3 лице из-п-ра-щя-ва из-п-ра-щя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ра-щя-вах из-п-ра-щя-вах-ме
2 лице из-п-ра-щя-ва из-п-ра-щя-вах-те
3 лице из-п-ра-щя-ва из-п-ра-щя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ра-щя-вах из-п-ра-щя-вах-ме
2 лице из-п-ра-щя-ва-ше из-п-ра-щя-вах-те
3 лице из-п-ра-щя-ва-ше из-п-ра-щя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпращявал съм изпращявала съм изпращявало съм изпращявали сме
2 лице изпращявал си изпращявала си изпращявало си изпращявали сте
3 лице изпращявал е изпращявала е изпращявало е изпращявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпращявал бях изпращявала бях изпращявало бяхме изпращявали
2 лице беше изпращявал беше изпращявала беше изпращявало бяхте изпращявали
3 лице беше изпращявал беше изпращявала беше изпращявало бяха изпращявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпращявам ще изпращяваме
2 лице ще изпращяваш ще изпращявате
3 лице ще изпращява ще изпращяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпращявал ще съм изпращявала ще съм изпращявало ще сме изпращявали
2 лице ще си изпращявал ще си изпращявала ще си изпращявало ще сте изпращявали
3 лице ще е изпращявал ще е изпращявала ще е изпращявало ще са изпращявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпращявам щяхме да изпращяваме
2 лице щеше да изпращяваш щяхте да изпращявате
3 лице щеше да изпращява щяха да изпращяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпращявал щях да съм изпращявала щях да съм изпращявало щяхме да сме изпращявали
2 лице щеше да си изпращявал щеше да си изпращявала щеше да си изпращявало щяхте да сте изпращявали
3 лице щеше да е изпращявал щеше да е изпращявала щеше да е изпращявало щяха да са изпращявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпращявал съм изпращявала съм изпращявало съм изпращявали сме
2 лице изпращявал си изпращявала си изпращявало си изпращявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпращявал съм изпращявала съм изпращявало съм изпращявали сме
2 лице изпращявал си изпращявала си изпращявало си изпращявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпращявал била съм изпращявала било съм изпращявало били сме изпращявали
2 лице бил си изпращявал била си изпращявала било си изпращявало били сте изпращявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпращявам щяла съм да изпращявам щяло съм да изпращявам щели сме да изпращяваме
2 лице щял си да изпращяваш щяла си да изпращяваш щяло си да изпращяваш щели сте да изпращявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпращявал щяла съм да съм изпращявала щяло съм да съм изпращявало щели сме да сме изпращявали
2 лице щял си да си изпращявал щяла си да си изпращявала щяло си да си изпращявало щели сте да сте изпращявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпращявал бих изпращявала бих изпращявало бихме изпращявали
2 лице би изпращявал би изпращявала би изпращявало бихте изпращявали
3 лице би изпращявал би изпращявала би изпращявало биха изпращявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-ра-щя-вай из-п-ра-щя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ра-щя-вал
непълен член из-п-ра-щя-ва-лия
пълен член из-п-ра-щя-ва-ли-ят
женски род из-п-ра-щя-ва-ла
членувано из-п-ра-щя-ва-ла-та
среден род из-п-ра-щя-ва-ло
членувано из-п-ра-щя-ва-ло-то
множествено число из-п-ра-щя-ва-ли
членувано из-п-ра-щя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ра-щя-вал
женски род из-п-ра-щя-ва-ла
среден род из-п-ра-щя-ва-ло
множествено число из-п-ра-щя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ра-щя-ващ
непълен член из-п-ра-щя-ва-щия
пълен член из-п-ра-щя-ва-щи-ят
женски род из-п-ра-щя-ва-ща
членувано из-п-ра-щя-ва-ща-та
среден род из-п-ра-щя-ва-що
членувано из-п-ра-щя-ва-що-то
множествено число из-п-ра-щя-ва-щи
членувано из-п-ра-щя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-п-ра-щя-вай-ки