изпратеник

Речник на българския език

изпратеник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • испратеник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-п-ра-те-ник
непълен член из-п-ра-те-ни-ка
пълен член из-п-ра-те-ни-кът
мн.ч. из-п-ра-те-ни-ци
членувано из-п-ра-те-ни-ци-те
бройна форма из-п-ра-те-ни-ка
звателна форма