изплющя

Речник на българския език

изплющя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 177tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (5)

  • изплющйа
  • изплющйъ
  • исплющйа
  • исплющйъ
  • исплющя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-лю-щя из-п-лю-щим
2 лице из-п-лю-щиш из-п-лю-щи-те
3 лице из-п-лю-щи из-п-лю-щят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-лю-щях из-п-лю-щях-ме
2 лице из-п-лю-щя из-п-лю-щях-те
3 лице из-п-лю-щя из-п-лю-щя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-лю-щях из-п-лю-щях-ме
2 лице из-п-лю-ще-ше из-п-лю-щях-те
3 лице из-п-лю-ще-ше из-п-лю-щя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплющял съм изплющяла съм изплющяло съм изплющели сме
2 лице изплющял си изплющяла си изплющяло си изплющели сте
3 лице изплющял е изплющяла е изплющяло е изплющели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изплющял бях изплющяла бях изплющяло бяхме изплющели
2 лице беше изплющял беше изплющяла беше изплющяло бяхте изплющели
3 лице беше изплющял беше изплющяла беше изплющяло бяха изплющели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изплющя ще изплющим
2 лице ще изплющиш ще изплющите
3 лице ще изплющи ще изплющят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изплющял ще съм изплющяла ще съм изплющяло ще сме изплющели
2 лице ще си изплющял ще си изплющяла ще си изплющяло ще сте изплющели
3 лице ще е изплющял ще е изплющяла ще е изплющяло ще са изплющели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изплющя щяхме да изплющим
2 лице щеше да изплющиш щяхте да изплющите
3 лице щеше да изплющи щяха да изплющят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изплющял щях да съм изплющяла щях да съм изплющяло щяхме да сме изплющели
2 лице щеше да си изплющял щеше да си изплющяла щеше да си изплющяло щяхте да сте изплющели
3 лице щеше да е изплющял щеше да е изплющяла щеше да е изплющяло щяха да са изплющели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплющял съм изплющяла съм изплющяло съм изплющели сме
2 лице изплющял си изплющяла си изплющяло си изплющели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплющял съм изплющяла съм изплющяло съм изплющели сме
2 лице изплющял си изплющяла си изплющяло си изплющели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изплющял била съм изплющяла било съм изплющяло били сме изплющели
2 лице бил си изплющял била си изплющяла било си изплющяло били сте изплющели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изплющя щяла съм да изплющя щяло съм да изплющя щели сме да изплющим
2 лице щял си да изплющиш щяла си да изплющиш щяло си да изплющиш щели сте да изплющите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изплющял щяла съм да съм изплющяла щяло съм да съм изплющяло щели сме да сме изплющели
2 лице щял си да си изплющял щяла си да си изплющяла щяло си да си изплющяло щели сте да сте изплющели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изплющял бих изплющяла бих изплющяло бихме изплющели
2 лице би изплющял би изплющяла би изплющяло бихте изплющели
3 лице би изплющял би изплющяла би изплющяло биха изплющели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-лю-щи из-п-лю-ще-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-п-лю-щян
непълен член из-п-лю-щя-ния
пълен член из-п-лю-щя-ни-ят
женски род из-п-лю-щя-на
членувано из-п-лю-щя-на-та
среден род из-п-лю-щя-но
членувано из-п-лю-щя-но-то
множествено число из-п-лю-ще-ни
членувано из-п-лю-ще-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-лю-щял
непълен член из-п-лю-ще-лия
пълен член из-п-лю-ще-ли-ят
женски род из-п-лю-щя-ла
членувано из-п-лю-щя-ла-та
среден род из-п-лю-щя-ло
членувано из-п-лю-щя-ло-то
множествено число из-п-лю-ще-ли
членувано из-п-лю-ще-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-лю-щял
женски род из-п-лю-щя-ла
среден род из-п-лю-щя-ло
множествено число из-п-лю-ще-ли