изплющели

Речник на българския език

1. изплющели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изплющели е производна форма на изплющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изплющели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изплющели е производна форма на изплющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изплющели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изплющели е производна форма на изплющя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изплющели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изплющели е производна форма на изплющя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).