изобличител

Речник на българския език

изобличѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • езоблечител
  • езоблечитил
  • езобличител
  • езобличитил
  • езублечител
  • езублечитил
  • езубличител
  • езубличитил
  • изоблечител
  • изоблечитил
  • изобличитил
  • изублечител
  • изублечитил
  • изубличител
  • изубличитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изоб-ли-чи-тел
непълен член изоб-ли-чи-те-ля
пълен член изоб-ли-чи-те-лят
мн.ч. изоб-ли-чи-те-ли
членувано изоб-ли-чи-те-ли-те
бройна форма изоб-ли-чи-те-ли
звателна форма изоб-ли-чи-те-лю