изневеря

Речник на българския език

изневеря̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 174it) редактиране

Значение

изневерѝш, мин. св. изневерѝх, мин. прич. изневерѝл, св.вж. изневерявам.

Грешни изписвания (8)

  • изневерйа
  • изневерйъ
  • изневирйа
  • изневирйъ
  • изниверйа
  • изниверйъ
  • изнивирйа
  • изнивирйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-не-ве-ря из-не-ве-рим
2 лице из-не-ве-риш из-не-ве-ри-те
3 лице из-не-ве-ри из-не-ве-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-не-ве-рих из-не-ве-рих-ме
2 лице из-не-ве-ри из-не-ве-рих-те
3 лице из-не-ве-ри из-не-ве-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-не-ве-рях из-не-ве-рях-ме
2 лице из-не-ве-ре-ше из-не-ве-рях-те
3 лице из-не-ве-ре-ше из-не-ве-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерил съм изневерила съм изневерило съм изневерили сме
2 лице изневерил си изневерила си изневерило си изневерили сте
3 лице изневерил е изневерила е изневерило е изневерили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изневерил бях изневерила бях изневерило бяхме изневерили
2 лице беше изневерил беше изневерила беше изневерило бяхте изневерили
3 лице беше изневерил беше изневерила беше изневерило бяха изневерили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изневеря ще изневерим
2 лице ще изневериш ще изневерите
3 лице ще изневери ще изневерят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изневерил ще съм изневерила ще съм изневерило ще сме изневерили
2 лице ще си изневерил ще си изневерила ще си изневерило ще сте изневерили
3 лице ще е изневерил ще е изневерила ще е изневерило ще са изневерили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изневеря щяхме да изневерим
2 лице щеше да изневериш щяхте да изневерите
3 лице щеше да изневери щяха да изневерят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изневерил щях да съм изневерила щях да съм изневерило щяхме да сме изневерили
2 лице щеше да си изневерил щеше да си изневерила щеше да си изневерило щяхте да сте изневерили
3 лице щеше да е изневерил щеше да е изневерила щеше да е изневерило щяха да са изневерили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерял съм изневеряла съм изневеряло съм изневерели сме
2 лице изневерял си изневеряла си изневеряло си изневерели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерил съм изневерила съм изневерило съм изневерили сме
2 лице изневерил си изневерила си изневерило си изневерили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изневерил била съм изневерила било съм изневерило били сме изневерили
2 лице бил си изневерил била си изневерила било си изневерило били сте изневерили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изневеря щяла съм да изневеря щяло съм да изневеря щели сме да изневерим
2 лице щял си да изневериш щяла си да изневериш щяло си да изневериш щели сте да изневерите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изневерил щяла съм да съм изневерила щяло съм да съм изневерило щели сме да сме изневерили
2 лице щял си да си изневерил щяла си да си изневерила щяло си да си изневерило щели сте да сте изневерили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изневерил бих изневерила бих изневерило бихме изневерили
2 лице би изневерил би изневерила би изневерило бихте изневерили
3 лице би изневерил би изневерила би изневерило биха изневерили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-не-ве-ри из-не-ве-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-не-ве-рил
непълен член из-не-ве-ри-лия
пълен член из-не-ве-ри-ли-ят
женски род из-не-ве-ри-ла
членувано из-не-ве-ри-ла-та
среден род из-не-ве-ри-ло
членувано из-не-ве-ри-ло-то
множествено число из-не-ве-ри-ли
членувано из-не-ве-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-не-ве-рял
женски род из-не-ве-ря-ла
среден род из-не-ве-ря-ло
множествено число из-не-ве-ре-ли