изневерил е

Речник на българския език

1. изневерил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изневерил е е производна форма на изневеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изневерил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изневерил е е производна форма на изневеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).