измърморвам

Речник на българския език

измърмо̀рвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езмарморвам
  • езмарморвъм
  • езмърморвам
  • езмърморвъм
  • измарморвам
  • измарморвъм
  • измърморвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мър-мор-вам из-мър-мор-ва-ме
2 лице из-мър-мор-ваш из-мър-мор-ва-те
3 лице из-мър-мор-ва из-мър-мор-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мър-мор-вах из-мър-мор-вах-ме
2 лице из-мър-мор-ва из-мър-мор-вах-те
3 лице из-мър-мор-ва из-мър-мор-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мър-мор-вах из-мър-мор-вах-ме
2 лице из-мър-мор-ва-ше из-мър-мор-вах-те
3 лице из-мър-мор-ва-ше из-мър-мор-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измърморвал съм измърморвала съм измърморвало съм измърморвали сме
2 лице измърморвал си измърморвала си измърморвало си измърморвали сте
3 лице измърморвал е измърморвала е измърморвало е измърморвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измърморвал бях измърморвала бях измърморвало бяхме измърморвали
2 лице беше измърморвал беше измърморвала беше измърморвало бяхте измърморвали
3 лице беше измърморвал беше измърморвала беше измърморвало бяха измърморвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измърморвам ще измърморваме
2 лице ще измърморваш ще измърморвате
3 лице ще измърморва ще измърморват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измърморвал ще съм измърморвала ще съм измърморвало ще сме измърморвали
2 лице ще си измърморвал ще си измърморвала ще си измърморвало ще сте измърморвали
3 лице ще е измърморвал ще е измърморвала ще е измърморвало ще са измърморвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измърморвам щяхме да измърморваме
2 лице щеше да измърморваш щяхте да измърморвате
3 лице щеше да измърморва щяха да измърморват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измърморвал щях да съм измърморвала щях да съм измърморвало щяхме да сме измърморвали
2 лице щеше да си измърморвал щеше да си измърморвала щеше да си измърморвало щяхте да сте измърморвали
3 лице щеше да е измърморвал щеше да е измърморвала щеше да е измърморвало щяха да са измърморвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измърморвал съм измърморвала съм измърморвало съм измърморвали сме
2 лице измърморвал си измърморвала си измърморвало си измърморвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измърморвал съм измърморвала съм измърморвало съм измърморвали сме
2 лице измърморвал си измърморвала си измърморвало си измърморвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измърморвал била съм измърморвала било съм измърморвало били сме измърморвали
2 лице бил си измърморвал била си измърморвала било си измърморвало били сте измърморвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измърморвам щяла съм да измърморвам щяло съм да измърморвам щели сме да измърморваме
2 лице щял си да измърморваш щяла си да измърморваш щяло си да измърморваш щели сте да измърморвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измърморвал щяла съм да съм измърморвала щяло съм да съм измърморвало щели сме да сме измърморвали
2 лице щял си да си измърморвал щяла си да си измърморвала щяло си да си измърморвало щели сте да сте измърморвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измърморвал бих измърморвала бих измърморвало бихме измърморвали
2 лице би измърморвал би измърморвала би измърморвало бихте измърморвали
3 лице би измърморвал би измърморвала би измърморвало биха измърморвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мър-мор-вай из-мър-мор-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мър-мор-ван
непълен член из-мър-мор-ва-ния
пълен член из-мър-мор-ва-ни-ят
женски род из-мър-мор-ва-на
членувано из-мър-мор-ва-на-та
среден род из-мър-мор-ва-но
членувано из-мър-мор-ва-но-то
множествено число из-мър-мор-ва-ни
членувано из-мър-мор-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мър-мор-вал
непълен член из-мър-мор-ва-лия
пълен член из-мър-мор-ва-ли-ят
женски род из-мър-мор-ва-ла
членувано из-мър-мор-ва-ла-та
среден род из-мър-мор-ва-ло
членувано из-мър-мор-ва-ло-то
множествено число из-мър-мор-ва-ли
членувано из-мър-мор-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мър-мор-вал
женски род из-мър-мор-ва-ла
среден род из-мър-мор-ва-ло
множествено число из-мър-мор-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мър-мор-ващ
непълен член из-мър-мор-ва-щия
пълен член из-мър-мор-ва-щи-ят
женски род из-мър-мор-ва-ща
членувано из-мър-мор-ва-ща-та
среден род из-мър-мор-ва-що
членувано из-мър-мор-ва-що-то
множествено число из-мър-мор-ва-щи
членувано из-мър-мор-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-мър-мор-вай-ки