изкозирувам

Речник на българския език

изкозирувам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • искозирувам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ко-зи-ру-вам из-ко-зи-ру-ва-ме
2 лице из-ко-зи-ру-ваш из-ко-зи-ру-ва-те
3 лице из-ко-зи-ру-ва из-ко-зи-ру-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-зи-ру-вах из-ко-зи-ру-вах-ме
2 лице из-ко-зи-ру-ва из-ко-зи-ру-вах-те
3 лице из-ко-зи-ру-ва из-ко-зи-ру-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-зи-ру-вах из-ко-зи-ру-вах-ме
2 лице из-ко-зи-ру-ва-ше из-ко-зи-ру-вах-те
3 лице из-ко-зи-ру-ва-ше из-ко-зи-ру-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкозирувал съм изкозирувала съм изкозирувало съм изкозирували сме
2 лице изкозирувал си изкозирувала си изкозирувало си изкозирували сте
3 лице изкозирувал е изкозирувала е изкозирувало е изкозирували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкозирувал бях изкозирувала бях изкозирувало бяхме изкозирували
2 лице беше изкозирувал беше изкозирувала беше изкозирувало бяхте изкозирували
3 лице беше изкозирувал беше изкозирувала беше изкозирувало бяха изкозирували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкозирувам ще изкозируваме
2 лице ще изкозируваш ще изкозирувате
3 лице ще изкозирува ще изкозируват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкозирувал ще съм изкозирувала ще съм изкозирувало ще сме изкозирували
2 лице ще си изкозирувал ще си изкозирувала ще си изкозирувало ще сте изкозирували
3 лице ще е изкозирувал ще е изкозирувала ще е изкозирувало ще са изкозирували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкозирувам щяхме да изкозируваме
2 лице щеше да изкозируваш щяхте да изкозирувате
3 лице щеше да изкозирува щяха да изкозируват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкозирувал щях да съм изкозирувала щях да съм изкозирувало щяхме да сме изкозирували
2 лице щеше да си изкозирувал щеше да си изкозирувала щеше да си изкозирувало щяхте да сте изкозирували
3 лице щеше да е изкозирувал щеше да е изкозирувала щеше да е изкозирувало щяха да са изкозирували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкозирувал съм изкозирувала съм изкозирувало съм изкозирували сме
2 лице изкозирувал си изкозирувала си изкозирувало си изкозирували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкозирувал съм изкозирувала съм изкозирувало съм изкозирували сме
2 лице изкозирувал си изкозирувала си изкозирувало си изкозирували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкозирувал била съм изкозирувала било съм изкозирувало били сме изкозирували
2 лице бил си изкозирувал била си изкозирувала било си изкозирувало били сте изкозирували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкозирувам щяла съм да изкозирувам щяло съм да изкозирувам щели сме да изкозируваме
2 лице щял си да изкозируваш щяла си да изкозируваш щяло си да изкозируваш щели сте да изкозирувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкозирувал щяла съм да съм изкозирувала щяло съм да съм изкозирувало щели сме да сме изкозирували
2 лице щял си да си изкозирувал щяла си да си изкозирувала щяло си да си изкозирувало щели сте да сте изкозирували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкозирувал бих изкозирувала бих изкозирувало бихме изкозирували
2 лице би изкозирувал би изкозирувала би изкозирувало бихте изкозирували
3 лице би изкозирувал би изкозирувала би изкозирувало биха изкозирували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ко-зи-ру-вай из-ко-зи-ру-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-зи-ру-вал
непълен член из-ко-зи-ру-ва-лия
пълен член из-ко-зи-ру-ва-ли-ят
женски род из-ко-зи-ру-ва-ла
членувано из-ко-зи-ру-ва-ла-та
среден род из-ко-зи-ру-ва-ло
членувано из-ко-зи-ру-ва-ло-то
множествено число из-ко-зи-ру-ва-ли
членувано из-ко-зи-ру-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-зи-ру-вал
женски род из-ко-зи-ру-ва-ла
среден род из-ко-зи-ру-ва-ло
множествено число из-ко-зи-ру-ва-ли