изкозирувало

Речник на българския език

1. изкозирувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкозирувало е производна форма на изкозирувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкозирувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкозирувало е производна форма на изкозирувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкозирувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкозирувало е производна форма на изкозирувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкозирувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкозирувало е производна форма на изкозирувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).