извря

Речник на българския език

извря̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

изврѝш, мин. св. извря̀х, мин. прич. извря̀л, св.вж. [[извирам 1 .



изврѝш, мин. св. извря̀х, мин. прич. извря̀л, св.вж. [[извирам
2__ .

Грешни изписвания (2)

  • изврйа
  • изврйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-в-ря из-в-рим
2 лице из-в-риш из-в-ри-те
3 лице из-в-ри из-в-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-в-рях из-в-рях-ме
2 лице из-в-ря из-в-рях-те
3 лице из-в-ря из-в-ря-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-в-рях из-в-рях-ме
2 лице из-в-ре-ше из-в-рях-те
3 лице из-в-ре-ше из-в-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изврял съм извряла съм извряло съм изврели сме
2 лице изврял си извряла си извряло си изврели сте
3 лице изврял е извряла е извряло е изврели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изврял бях извряла бях извряло бяхме изврели
2 лице беше изврял беше извряла беше извряло бяхте изврели
3 лице беше изврял беше извряла беше извряло бяха изврели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извря ще изврим
2 лице ще извриш ще изврите
3 лице ще изври ще изврят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изврял ще съм извряла ще съм извряло ще сме изврели
2 лице ще си изврял ще си извряла ще си извряло ще сте изврели
3 лице ще е изврял ще е извряла ще е извряло ще са изврели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извря щяхме да изврим
2 лице щеше да извриш щяхте да изврите
3 лице щеше да изври щяха да изврят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изврял щях да съм извряла щях да съм извряло щяхме да сме изврели
2 лице щеше да си изврял щеше да си извряла щеше да си извряло щяхте да сте изврели
3 лице щеше да е изврял щеше да е извряла щеше да е извряло щяха да са изврели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изврял съм извряла съм извряло съм изврели сме
2 лице изврял си извряла си извряло си изврели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изврял съм извряла съм извряло съм изврели сме
2 лице изврял си извряла си извряло си изврели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изврял била съм извряла било съм извряло били сме изврели
2 лице бил си изврял била си извряла било си извряло били сте изврели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извря щяла съм да извря щяло съм да извря щели сме да изврим
2 лице щял си да извриш щяла си да извриш щяло си да извриш щели сте да изврите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изврял щяла съм да съм извряла щяло съм да съм извряло щели сме да сме изврели
2 лице щял си да си изврял щяла си да си извряла щяло си да си извряло щели сте да сте изврели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изврял бих извряла бих извряло бихме изврели
2 лице би изврял би извряла би извряло бихте изврели
3 лице би изврял би извряла би извряло биха изврели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-в-ри из-в-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-в-рял
непълен член из-в-ре-лия
пълен член из-в-ре-ли-ят
женски род из-в-ря-ла
членувано из-в-ря-ла-та
среден род из-в-ря-ло
членувано из-в-ря-ло-то
множествено число из-в-ре-ли
членувано из-в-ре-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-в-рял
женски род из-в-ря-ла
среден род из-в-ря-ло
множествено число из-в-ре-ли