извряха

Речник на българския език

1. извряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

извряха е производна форма на извря (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

извряха е производна форма на извря (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).