извоювам

Речник на българския език

извою̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

извою̀ваш, св.; Какво. Придобивам с бой, с борба или с труд, усилия. Борят се, за да извоюват свободата си. Извоювах назначението си. Извоюваха златен медал.
същ. извою̀ване, ср.

Грешни изписвания (7)

  • езвоювам
  • езвоювъм
  • езвуювам
  • езвуювъм
  • извоювъм
  • извуювам
  • извуювъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-во-ю-вам из-во-ю-ва-ме
2 лице из-во-ю-ваш из-во-ю-ва-те
3 лице из-во-ю-ва из-во-ю-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-во-ю-вах из-во-ю-вах-ме
2 лице из-во-ю-ва из-во-ю-вах-те
3 лице из-во-ю-ва из-во-ю-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-во-ю-вах из-во-ю-вах-ме
2 лице из-во-ю-ва-ше из-во-ю-вах-те
3 лице из-во-ю-ва-ше из-во-ю-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извоювал съм извоювала съм извоювало съм извоювали сме
2 лице извоювал си извоювала си извоювало си извоювали сте
3 лице извоювал е извоювала е извоювало е извоювали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извоювал бях извоювала бях извоювало бяхме извоювали
2 лице беше извоювал беше извоювала беше извоювало бяхте извоювали
3 лице беше извоювал беше извоювала беше извоювало бяха извоювали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извоювам ще извоюваме
2 лице ще извоюваш ще извоювате
3 лице ще извоюва ще извоюват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извоювал ще съм извоювала ще съм извоювало ще сме извоювали
2 лице ще си извоювал ще си извоювала ще си извоювало ще сте извоювали
3 лице ще е извоювал ще е извоювала ще е извоювало ще са извоювали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извоювам щяхме да извоюваме
2 лице щеше да извоюваш щяхте да извоювате
3 лице щеше да извоюва щяха да извоюват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извоювал щях да съм извоювала щях да съм извоювало щяхме да сме извоювали
2 лице щеше да си извоювал щеше да си извоювала щеше да си извоювало щяхте да сте извоювали
3 лице щеше да е извоювал щеше да е извоювала щеше да е извоювало щяха да са извоювали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извоювал съм извоювала съм извоювало съм извоювали сме
2 лице извоювал си извоювала си извоювало си извоювали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извоювал съм извоювала съм извоювало съм извоювали сме
2 лице извоювал си извоювала си извоювало си извоювали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извоювал била съм извоювала било съм извоювало били сме извоювали
2 лице бил си извоювал била си извоювала било си извоювало били сте извоювали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извоювам щяла съм да извоювам щяло съм да извоювам щели сме да извоюваме
2 лице щял си да извоюваш щяла си да извоюваш щяло си да извоюваш щели сте да извоювате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извоювал щяла съм да съм извоювала щяло съм да съм извоювало щели сме да сме извоювали
2 лице щял си да си извоювал щяла си да си извоювала щяло си да си извоювало щели сте да сте извоювали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извоювал бих извоювала бих извоювало бихме извоювали
2 лице би извоювал би извоювала би извоювало бихте извоювали
3 лице би извоювал би извоювала би извоювало биха извоювали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-во-ю-вай из-во-ю-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-во-ю-ван
непълен член из-во-ю-ва-ния
пълен член из-во-ю-ва-ни-ят
женски род из-во-ю-ва-на
членувано из-во-ю-ва-на-та
среден род из-во-ю-ва-но
членувано из-во-ю-ва-но-то
множествено число из-во-ю-ва-ни
членувано из-во-ю-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-во-ю-вал
непълен член из-во-ю-ва-лия
пълен член из-во-ю-ва-ли-ят
женски род из-во-ю-ва-ла
членувано из-во-ю-ва-ла-та
среден род из-во-ю-ва-ло
членувано из-во-ю-ва-ло-то
множествено число из-во-ю-ва-ли
членувано из-во-ю-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-во-ю-вал
женски род из-во-ю-ва-ла
среден род из-во-ю-ва-ло
множествено число из-во-ю-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-во-ю-ващ
непълен член из-во-ю-ва-щия
пълен член из-во-ю-ва-щи-ят
женски род из-во-ю-ва-ща
членувано из-во-ю-ва-ща-та
среден род из-во-ю-ва-що
членувано из-во-ю-ва-що-то
множествено число из-во-ю-ва-щи
членувано из-во-ю-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-во-ю-вай-ки