извоювал съм

Речник на българския език

1. извоювал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извоювал съм е производна форма на извоювам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. извоювал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извоювал съм е производна форма на извоювам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. извоювал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извоювал съм е производна форма на извоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).