избързвам

Речник на българския език

избъ̀рзвам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

избъ̀рзваш, несв. и избъ̀рзам, св.
1. Успявам да свърша нещо по-бързо; прибързвам. Избързах да се прибера по-рано.
2. Правя нещо по-рано от необходимото. Не трябваше да избързваш с предложението.

Грешни изписвания (3)

  • езбързвам
  • езбързвъм
  • избързвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бър-з-вам из-бър-з-ва-ме
2 лице из-бър-з-ваш из-бър-з-ва-те
3 лице из-бър-з-ва из-бър-з-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бър-з-вах из-бър-з-вах-ме
2 лице из-бър-з-ва из-бър-з-вах-те
3 лице из-бър-з-ва из-бър-з-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бър-з-вах из-бър-з-вах-ме
2 лице из-бър-з-ва-ше из-бър-з-вах-те
3 лице из-бър-з-ва-ше из-бър-з-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избързвал съм избързвала съм избързвало съм избързвали сме
2 лице избързвал си избързвала си избързвало си избързвали сте
3 лице избързвал е избързвала е избързвало е избързвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избързвал бях избързвала бях избързвало бяхме избързвали
2 лице беше избързвал беше избързвала беше избързвало бяхте избързвали
3 лице беше избързвал беше избързвала беше избързвало бяха избързвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избързвам ще избързваме
2 лице ще избързваш ще избързвате
3 лице ще избързва ще избързват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избързвал ще съм избързвала ще съм избързвало ще сме избързвали
2 лице ще си избързвал ще си избързвала ще си избързвало ще сте избързвали
3 лице ще е избързвал ще е избързвала ще е избързвало ще са избързвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избързвам щяхме да избързваме
2 лице щеше да избързваш щяхте да избързвате
3 лице щеше да избързва щяха да избързват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избързвал щях да съм избързвала щях да съм избързвало щяхме да сме избързвали
2 лице щеше да си избързвал щеше да си избързвала щеше да си избързвало щяхте да сте избързвали
3 лице щеше да е избързвал щеше да е избързвала щеше да е избързвало щяха да са избързвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избързвал съм избързвала съм избързвало съм избързвали сме
2 лице избързвал си избързвала си избързвало си избързвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избързвал съм избързвала съм избързвало съм избързвали сме
2 лице избързвал си избързвала си избързвало си избързвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избързвал била съм избързвала било съм избързвало били сме избързвали
2 лице бил си избързвал била си избързвала било си избързвало били сте избързвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избързвам щяла съм да избързвам щяло съм да избързвам щели сме да избързваме
2 лице щял си да избързваш щяла си да избързваш щяло си да избързваш щели сте да избързвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избързвал щяла съм да съм избързвала щяло съм да съм избързвало щели сме да сме избързвали
2 лице щял си да си избързвал щяла си да си избързвала щяло си да си избързвало щели сте да сте избързвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избързвал бих избързвала бих избързвало бихме избързвали
2 лице би избързвал би избързвала би избързвало бихте избързвали
3 лице би избързвал би избързвала би избързвало биха избързвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бър-з-вай из-бър-з-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бър-з-вал
непълен член из-бър-з-ва-лия
пълен член из-бър-з-ва-ли-ят
женски род из-бър-з-ва-ла
членувано из-бър-з-ва-ла-та
среден род из-бър-з-ва-ло
членувано из-бър-з-ва-ло-то
множествено число из-бър-з-ва-ли
членувано из-бър-з-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бър-з-вал
женски род из-бър-з-ва-ла
среден род из-бър-з-ва-ло
множествено число из-бър-з-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бър-з-ващ
непълен член из-бър-з-ва-щия
пълен член из-бър-з-ва-щи-ят
женски род из-бър-з-ва-ща
членувано из-бър-з-ва-ща-та
среден род из-бър-з-ва-що
членувано из-бър-з-ва-що-то
множествено число из-бър-з-ва-щи
членувано из-бър-з-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-бър-з-вай-ки