избързвал си

Речник на българския език

1. избързвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избързвал си е производна форма на избързвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избързвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избързвал си е производна форма на избързвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избързвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избързвал си е производна форма на избързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).