избълбукам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-бъл-бу-кам	из-бъл-бу-ка-ме
2 лице	из-бъл-бу-каш	из-бъл-бу-ка-те
3 лице	из-бъл-бу-ка	из-бъл-бу-кат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-бъл-бу-ках	из-бъл-бу-ках-ме
2 лице	из-бъл-бу-ка	из-бъл-бу-ках-те
3 лице	из-бъл-бу-ка	из-бъл-бу-ка-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-бъл-бу-ках	из-бъл-бу-ках-ме
2 лице	из-бъл-бу-ка-ше	из-бъл-бу-ках-те
3 лице	из-бъл-бу-ка-ше	из-бъл-бу-ка-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	избълбукал съм	избълбукала съм	избълбукало съм	избълбукали сме
2 лице	избълбукал си	избълбукала си	избълбукало си	избълбукали сте
3 лице	избълбукал е	избълбукала е	избълбукало е	избълбукали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях избълбукал	бях избълбукала	бях избълбукало	бяхме избълбукали
2 лице	беше избълбукал	беше избълбукала	беше избълбукало	бяхте избълбукали
3 лице	беше избълбукал	беше избълбукала	беше избълбукало	бяха избълбукали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще избълбукам	ще избълбукаме
2 лице	ще избълбукаш	ще избълбукате
3 лице	ще избълбука	ще избълбукат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм избълбукал	ще съм избълбукала	ще съм избълбукало	ще сме избълбукали
2 лице	ще си избълбукал	ще си избълбукала	ще си избълбукало	ще сте избълбукали
3 лице	ще е избълбукал	ще е избълбукала	ще е избълбукало	ще са избълбукали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да избълбукам	щяхме да избълбукаме
2 лице	щеше да избълбукаш	щяхте да избълбукате
3 лице	щеше да избълбука	щяха да избълбукат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм избълбукал	щях да съм избълбукала	щях да съм избълбукало	щяхме да сме избълбукали
2 лице	щеше да си избълбукал	щеше да си избълбукала	щеше да си избълбукало	щяхте да сте избълбукали
3 лице	щеше да е избълбукал	щеше да е избълбукала	щеше да е избълбукало	щяха да са избълбукали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	избълбукал съм	избълбукала съм	избълбукало съм	избълбукали сме
2 лице	избълбукал си	избълбукала си	избълбукало си	избълбукали сте
3 лице	из-бъл-бу-кал избълбукал е	из-бъл-бу-ка-ла избълбукала е	из-бъл-бу-ка-ло избълбукало е	из-бъл-бу-ка-ли избълбукали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	избълбукал съм	избълбукала съм	избълбукало съм	избълбукали сме
2 лице	избълбукал си	избълбукала си	избълбукало си	избълбукали сте
3 лице	из-бъл-бу-кал избълбукал е	из-бъл-бу-ка-ла избълбукала е	из-бъл-бу-ка-ло избълбукало е	из-бъл-бу-ка-ли избълбукали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм избълбукал	била съм избълбукала	било съм избълбукало	били сме избълбукали
2 лице	бил си избълбукал	била си избълбукала	било си избълбукало	били сте избълбукали
3 лице	бил избълбукал бил е избълбукал	била избълбукала била е избълбукала	било избълбукало било е избълбукало	били избълбукали били са избълбукали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да избълбукам	щяла съм да избълбукам	щяло съм да избълбукам	щели сме да избълбукаме
2 лице	щял си да избълбукаш	щяла си да избълбукаш	щяло си да избълбукаш	щели сте да избълбукате
3 лице	щял да избълбука щял е да избълбука	щяла да избълбука щяла е да избълбука	щяло да избълбука щяло е да избълбука	щели да избълбукат щели са да избълбукат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм избълбукал	щяла съм да съм избълбукала	щяло съм да съм избълбукало	щели сме да сме избълбукали
2 лице	щял си да си избълбукал	щяла си да си избълбукала	щяло си да си избълбукало	щели сте да сте избълбукали
3 лице	щял да е избълбукал щял е да е избълбукал	щяла да е избълбукала щяла е да е избълбукала	щяло да е избълбукало щяло е да е избълбукало	щели да са избълбукали щели са да са избълбукали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих избълбукал	бих избълбукала	бих избълбукало	бихме избълбукали
2 лице	би избълбукал	би избълбукала	би избълбукало	бихте избълбукали
3 лице	би избълбукал	би избълбукала	би избълбукало	биха избълбукали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-бъл-бу-кай	из-бъл-бу-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-бъл-бу-кал
		непълен член	из-бъл-бу-ка-лия
		пълен член	из-бъл-бу-ка-ли-ят
	женски род		из-бъл-бу-ка-ла
		членувано	из-бъл-бу-ка-ла-та
	среден род		из-бъл-бу-ка-ло
		членувано	из-бъл-бу-ка-ло-то
множествено число			из-бъл-бу-ка-ли
		членувано	из-бъл-бу-ка-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-бъл-бу-кал
	женски род	из-бъл-бу-ка-ла
	среден род	из-бъл-бу-ка-ло
множествено число		из-бъл-бу-ка-ли