избълбукала

Речник на българския език

1. избълбукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избълбукала е производна форма на избълбукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избълбукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избълбукала е производна форма на избълбукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избълбукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избълбукала е производна форма на избълбукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избълбукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избълбукала е производна форма на избълбукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).