зубра̀ч
—
съществително име, мъжки род
(тип 7b)
Значение
мн. зубра̀чи, м. Разг. Пренебр. Ученик или студент, който зубри.
прил. зубра̀чески, зубра̀ческа, зубра̀ческо, мн. зубра̀чески.
прил. зубра̀чески, зубра̀ческа, зубра̀ческо, мн. зубра̀чески.
Грешни изписвания (1)
- зобрач
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | зуб-рач | |
|---|---|---|
| непълен член | зуб-ра-ча | |
| пълен член | зуб-ра-чът | |
| мн.ч. | зуб-ра-чи | |
| членувано | зуб-ра-чи-те | |
| бройна форма | зуб-ра-чи | |
| звателна форма | зуб-ра-чо | |