кълвач

Речник на българския език

кълва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. кълва̀чи, (два) кълва̀ча, м.
1. Горска птица с голяма човка, която яде насекоми от кората на дърветата.
2. Прен. Разг. Зубрач.

Грешни изписвания (1)

  • калвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къл-вач
непълен член къл-ва-ча
пълен член къл-ва-чът
мн.ч. къл-ва-чи
членувано къл-ва-чи-те
бройна форма къл-ва-чи
звателна форма къл-ва-чо