зобя

Речник на българския език

зобя̀ — преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti)

Значение

зобѝш, мин. св. зобѝх, мин. прич. зобѝл, несв. Храня животно, обикн. кон, магаре, със зоб.

зо̀биш, мин. св. зо̀бих, мин. прич. зо̀бил, несв. Зобам.

Грешни изписвания (4)

зобйа
зобйъ
зубйа
зубйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	зо-бя	зо-бим
2 лице	зо-биш	зо-би-те
3 лице	зо-би	зо-бят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	зо-бих	зо-бих-ме
2 лице	зо-би	зо-бих-те
3 лице	зо-би	зо-би-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	зо-бех	зо-бех-ме
2 лице	зо-бе-ше	зо-бех-те
3 лице	зо-бе-ше	зо-бе-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	зобил съм	зобила съм	зобило съм	зобили сме
2 лице	зобил си	зобила си	зобило си	зобили сте
3 лице	зобил е	зобила е	зобило е	зобили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бях зобил	бях зобила	бях зобило	бяхме зобили
2 лице	беше зобил	беше зобила	беше зобило	бяхте зобили
3 лице	беше зобил	беше зобила	беше зобило	бяха зобили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще зобя	ще зобим
2 лице	ще зобиш	ще зобите
3 лице	ще зоби	ще зобят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	ще съм зобил	ще съм зобила	ще съм зобило	ще сме зобили
2 лице	ще си зобил	ще си зобила	ще си зобило	ще сте зобили
3 лице	ще е зобил	ще е зобила	ще е зобило	ще са зобили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да зобя	щяхме да зобим
2 лице	щеше да зобиш	щяхте да зобите
3 лице	щеше да зоби	щяха да зобят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щях да съм зобил	щях да съм зобила	щях да съм зобило	щяхме да сме зобили
2 лице	щеше да си зобил	щеше да си зобила	щеше да си зобило	щяхте да сте зобили
3 лице	щеше да е зобил	щеше да е зобила	щеше да е зобило	щяха да са зобили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	зобел съм	зобела съм	зобело съм	зобели сме
2 лице	зобел си	зобела си	зобело си	зобели сте
3 лице	зо-бел зобел е	зо-бе-ла зобела е	зо-бе-ло зобело е	зо-бе-ли зобели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	зобил съм	зобила съм	зобило съм	зобили сме
2 лице	зобил си	зобила си	зобило си	зобили сте
3 лице	зо-бил зобил е	зо-би-ла зобила е	зо-би-ло зобило е	зо-би-ли зобили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бил съм зобил	била съм зобила	било съм зобило	били сме зобили
2 лице	бил си зобил	била си зобила	било си зобило	били сте зобили
3 лице	бил зобил бил е зобил	била зобила била е зобила	било зобило било е зобило	били зобили били са зобили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да зобя	щяла съм да зобя	щяло съм да зобя	щели сме да зобим
2 лице	щял си да зобиш	щяла си да зобиш	щяло си да зобиш	щели сте да зобите
3 лице	щял да зоби щял е да зоби	щяла да зоби щяла е да зоби	щяло да зоби щяло е да зоби	щели да зобят щели са да зобят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да съм зобил	щяла съм да съм зобила	щяло съм да съм зобило	щели сме да сме зобили
2 лице	щял си да си зобил	щяла си да си зобила	щяло си да си зобило	щели сте да сте зобили
3 лице	щял да е зобил щял е да е зобил	щяла да е зобила щяла е да е зобила	щяло да е зобило щяло е да е зобило	щели да са зобили щели са да са зобили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бих зобил	бих зобила	бих зобило	бихме зобили
2 лице	би зобил	би зобила	би зобило	бихте зобили
3 лице	би зобил	би зобила	би зобило	биха зобили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
зо-би	зо-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		зо-бен
		непълен член	зо-бе-ния
		пълен член	зо-бе-ни-ят
	женски род		зо-бе-на
	женски род	членувано	зо-бе-на-та
	среден род		зо-бе-но
	среден род	членувано	зо-бе-но-то
множествено число			зо-бе-ни
множествено число		членувано	зо-бе-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		зо-бил
		непълен член	зо-би-лия
		пълен член	зо-би-ли-ят
	женски род		зо-би-ла
	женски род	членувано	зо-би-ла-та
	среден род		зо-би-ло
	среден род	членувано	зо-би-ло-то
множествено число			зо-би-ли
множествено число		членувано	зо-би-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	зо-бел
	женски род	зо-бе-ла
	среден род	зо-бе-ло
множествено число		зо-бе-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		зо-бещ
		непълен член	зо-бе-щия
		пълен член	зо-бе-щи-ят
	женски род		зо-бе-ща
	женски род	членувано	зо-бе-ща-та
	среден род		зо-бе-що
	среден род	членувано	зо-бе-що-то
множествено число			зо-бе-щи
множествено число		членувано	зо-бе-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

зо-бей-ки

Връзки

Вход