зобил съм

Речник на българския език

1. зобил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зобил съм е производна форма на зобя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. зобил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зобил съм е производна форма на зобя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).