1.
зла̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
зла̀тна, зла̀тно, мн. зла̀тни, прил.
1. Който е изработен от злато, покрит със злато или съдържа злато. Златна монета. Златен купол. Златни дрехи. Златна руда.
2. Който се отнася до злато. Златна мина. Златен пазар.
3. Прен. Който е с цвят на злато. Златна пшеница.
4. Прен. Който е скъпоценен, ценен, забележителен, добър. Златно време. Златни ръце. Златно сърце. Златен човек.
• Златен век. — Период на възход.
• Златна сватба. — Навършване на петдесет години брачен живот на двама съпрузи.
• Златна среда. — Поддържане на средна позиция в поведението.
• Има златно сърце. — Изключително добър човек е.
1. Който е изработен от злато, покрит със злато или съдържа злато. Златна монета. Златен купол. Златни дрехи. Златна руда.
2. Който се отнася до злато. Златна мина. Златен пазар.
3. Прен. Който е с цвят на злато. Златна пшеница.
4. Прен. Който е скъпоценен, ценен, забележителен, добър. Златно време. Златни ръце. Златно сърце. Златен човек.
• Златен век. — Период на възход.
• Златна сватба. — Навършване на петдесет години брачен живот на двама съпрузи.
• Златна среда. — Поддържане на средна позиция в поведението.
• Има златно сърце. — Изключително добър човек е.
Грешни изписвания (1)
- златин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | зла-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | злат-ния | ||
| пълен член | злат-ни-ят | ||
| ж. р. | злат-на | ||
| членувано | злат-на-та | ||
| ср. р. | злат-но | ||
| членувано | злат-но-то | ||
| мн. ч. | злат-ни | ||
| членувано | злат-ни-те | ||
2. златен — мин. страд. прич. м. р.
златен е производна форма на златя (мин. страд. прич. м. р.).